Georgi Stankov

събота, 8 януари 2011 г.

Междукултурните различия - първи класификации

от: Georgi Stankov

С какво се занимават антрополозите? Те живеят сред различни общества, наблюдават ги, събират артефактите им (материални и нематериални) и се опитват да разберат тяхната социална, икономическа и политическа структура, правила за поведение и духовен живот, а след това да ги сравнят с други общества. И докато класическата антропология прави сравнителни изследвания на обществата и тяхното развитие, един проникновен учен успял да види по-мащабна тенденция. Едуард Туичъл Хол (1914 - 2009) е американски антрополог, въвел първия теоретичен модел за разграничаване на културите. Той първи разбрал, че отделните черти на културата трябва да се гледат като части от по-голяма система. Днес Едуард Т. Хол е всепризнат като Патриархът на междукултурните изследвания. Най-важните му книги са "The Silent Language", "The Hidden Dimension" и "Beyond Culture."

Като наблюдава как хората от различните култури общуват и функционират, Хол стига до извода, че може да ги раздели по два критерия:

  1. По отношение на общуването - висок/нисък контекст 
  2. По отношение на времето - полихронни/монохронни

Висок и Нисък контекст на комуникацията

Казано накратко: това е разликата между прякото и непрякото общуване.

Високият контекст е имплицитен, кодиран, в него има много неяснота и неизказаност. Главната функция на този стил е постигането/съхраняването на хармонията в отношенията. Много разпространен е сред източноазиатските култури, в които не са приети например директната конфронтация или категоричният отказ.

Ниският контекст е експлицитен, прям, директен, без увъртания. Целта на общуването не е поддържането на хармония или на добри взаимоотношения, а формирането на яснота и постигането на резултат. Не се смята за неприлично да заявиш мнението си, дори то да не се хареса на отсрещната страна. Пример за такива общества са англоговорящите страни и Холандия.

Монохронно и полихронно поведение

Как изполваме времето според Хол е един от най-безпристрастните и сигурни начини за дефиниране на междукултурните различия.

Монохронните общества, като САЩ, Скандинавия, Великобритания и други индустриални страни, гледат на времето като на ценен и ограничен ресурс. Англичаните казват "Времето е пари." Вероятно монохронността е възникнала и се е утвърдила през промишлената революция, когато стремежът за увеличаване на производството довел до въвеждането на смени и изискване за стриктно спазване на работното време от работниците. Отиваш на работа и работиш 8, 10, или 12 часа, без да мислиш за друго. Работата се планира предварително и предначертаният план се следва. Монохронните общества обикновено са ориентирани към постигане на цели и висока ефективност на работното място.

Полихронните общества са на обратния полюс. Те живеят по-бавно, съобразяват се с естествения биологичен ритъм на човека и намират за приемливо едновременно да се извършват няколко дейности. Ударението е върху хората и добрите отношения, а не върху постигането на по-високи резултати и перфектно представяне на всяка цена. В такава среда хората обикновено се интересуват как са другите и как са семействата им, обединяват се от неща отвъд служебните им роли и задължения, споделят си лични преживявания и чувства.

Няма коментари:

Публикуване на коментар