Georgi Stankov

четвъртък, 20 март 2014 г.

За един бургер повече: Очобо и маркетингът, съобразен с културата

Японка в традиционно облекло;
рисунка върху коприна.
Забележка: статията излиза като огледална публикация и в блога Разговор за психологията.

Представете си общество с вековни традиции, здраво вкоренени в начина на мислене и на живот на хората. Представете си още, че отвън идват нови представи за света и живота, за това кое е приемливо и кое - не. Срещата на модерността с традиционните културни практики може да стане въпрос с повишена трудност.

Но понякога се намира решение, което омиротворява традиционното и модерното. Така се случи в Япония и случаят очобо. Какво е очобо ли? Това е идеята за малката, деликатно оформена уста на японската жена. 

Каква беше дилемата в очобо?

Знаете, че японската естетика цени изящните малки градини, малките дървета - бонсаи, малките женски стъпала... оказва се, че това се отнася и за устите на дамите. За японците малката затворена уста е красива, а голямата и широко отворена уста - грозна. 

Това обяснява защо начинът на хранене на японците, и особено на японските жени, е съчетание от смирение, сдържаност, скромност и... малко отваряне на устата.

Tази естетическа нагласа е допринесла за формирането на уникална култура на хранене в Япония, но в 21 век се сблъска с неочаквано предизвикателство: американските фаст фууд шампиони - бургерите. Те са част от излез-и-хапни-навън-с-приятели-културата за Запада. И ето дилемата: как японката да изяде голям бургер? Трябва широко да отвори уста, за да го захапе. Социалният етикет казва, че е крайно нежелателно да го направи публично. Желание, забрана, срам, негодувание... Тогава?


Решението.

През 2013г. веригата ресторанти Freshness Burger излезе с Освобождение на жените от магията на "очобо"маркетингова стратегия, която се съобразява с културните норми, а не се конфронтира с тях. Freshness Burger започнаха да продават бургерите със специални хартиени опаковки, които скриват лицата на дамите, когато ядат от храната. 

Резултатът: за един месец продажбите на класически бургери на жени се увеличиха с 213%.

Изводът. 

Понякога въпросът кой ще победи във войната между традициите и модерността е погрешен.
Двете алтернативи са съвместими. Ин и ян, криза и възможност, сит вълк и цяло агне.
Изтокът умее да интегрира противоположностите.
А маркетингът трябва да е съобразен с културата.
Това значи да сме реативни в контекста.
Добре е да помним тази перспектива.

понеделник, 12 август 2013 г.

Мистър Бейзбол и японският етикет

Американският филм "Мистър Бейзбол" не е от шедьоврите на световното кино. Така че, ако не сте го гледали, никой няма да ви каже, че сте пропуснали много. Но филмът заслужава да го споменем в този блог.

Главният герой Джак Елиът е нахакан янки и бейзболна полузвезда. Въпреки, че в си кариерата си има няколко проблясъка, той е посредствен играч. Идва моментът, в който никой в САЩ не се интересува от услугите му. Джак приема единствената оферта - да играе в Страната на изгряващото слънце. Там, където ще бъде Звезда. Какво се случва там, можете да познаете сами. Културен шок, адаптация, любов, хепиенд.

Класически сценарий, в който за щастие има няколко смешни сцени за срещата (добре де, сблъсъка) на американската и японската култура. Ето една от тях::



И така, традиционно японците носят кимоно, а американците дънки; японците пият саке, американците - уиски; японците ядат с клечки, американците - с вилица; японците са тихи, американците - шумни; японците от всичко правят изкуство, американците от всичко правят бизнес. Но това са очевидните различия на повърхността.

Ето по-дълбоките културни различия между японци и американци:

вторник, 21 май 2013 г.

21 май - Световен ден на културното многообразие

източник: Анна София.
ООН е обявила 21 май за Световен ден на културното многообразие за диалог и развитие (World Day for Cultural Diversity for Dialogue and Development). В този ден апелирам да уважаваме различията и да опитаме живеем в хармония и взаимно приемане.

Важно е да отбележа, че Обединените нации приеха този ден в края на 2001 година като реакция на терористичните атаки на 11 септември срещу САЩ.

Не че е особен принос, но смятам да отбележа деня с обяд с китайска храна. Ще я купя от малката китайска готварница на пазара в Хасково, където готви истински китаец, женен за българка.  А френската пекарна на Ив, с чудните кроасани с бадемов крем? Вероятно ще я посетя утре.

петък, 9 ноември 2012 г.

четвъртък, 8 декември 2011 г.

Защо толкова малко успяваме?

от: Georgi Stankov

Под заглавието "ЗАЩО ТОЛКОВА МАЛКО УСПЯВАМЕ?" създателят на "ПроСофт" Юлиян Генов се опитва да си отговори на въпроса какво не ни достига, за да се радваме на постижения в бизнеса. 

Под "успех" Генов разбира постигнатото предимно в западноевропейските и северноамериканските страни. За него успешни страни са Великобритания, САЩ или Холандия, където личната отговорност, предприемчивостта  и свободата на избора са основополагащи обществени принципи.

И така, защо наистина не сме толкова успешни, колкото ни се иска? Авторът предлага дълбок анализ на факторите, формирали националния ни манталитет: